Съвет от адвокат: Отказ да се работи втора смяна

17
Съвет от адвокат: Отказ да се работи втора смяна

ВЪПРОС: Имаме служители, които отказват да работят втора смяна. Имат ли това право и как трябва да подходим?

ОТГОВОР: По принцип сменният режим на работа се установява от работодателя с правилника за вътрешния трудов ред в предприятието. В него се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието (чл. 4а, ал. 1 НРВПО).

След запознаване на работниците и служителите с вътрешните актове на работодателя, те стават източник на правни задължения за тях, а евентуалното им неизпълнение може да обуслови налагането на дисциплинарни наказания. В този смисъл работниците и служителите не могат да „отказват“ да полагат труд в определеното от работодателя време.

работа на смени в печатница

Photo by JC Gellidon on Unsplash

Все пак казаното не бива да се абсолютизира, доколкото за работника или служителя са задължителни само законосъобразните разпореждания на работодателя. Възможно е „втората“ смяна например да включва полагане на нощен труд, а за някои категории работници и служители той е забранен (непълнолетни работници и служители, бременни и др. – вж. 140, ал. 3 КТ). Ако разпореждането на работодателя нарушава такава забрана, служителят правомерно може да откаже да го изпълни.

Възможно е и още при възникването на трудовото правоотношение страните да са включили по-детайлни уговорки относно работното време в индивидуалния трудов договор, напр. точен час на началото и края на работния ден. В такъв случай изменението на условията на труд от страна на работодателя може да даде основание на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор без предизвестие (вж. чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ и по-конкретно основанието за прекратяване на трудовия договор без предизвестие „… когато [работодателят] не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт“).

Препоръчително е в такива ситуации работодателят да се въздържа от въвеждане на едностранни промени в режима на работното време и почивките, а по възможност да се подпише допълнително споразумение към индивидуалните трудови договори. Така биха се избегнали възможни спорове.

 

адвокат Андрей Александров Отговор от Андрей Александров – магистър по Право (2005) и доктор по трудово право и обществено осигуряване (2011) от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Преди да се присъедини към екипа на „Камбуров и съдружници„, Андрей Александров е работил като юрисконсулт в Държавната комисия по сигурността на информацията. Бил е гост-лектор в дирекция „Сигурност“ на Академията на МВР, Института за публична администрация и европейска интеграция и Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. Преподавал е като хоноруван асистент по трудово право в ЮФ на Софийския университет. Заема академична длъжност „доцент“ по трудово право и обществено осигуряване в Института за държава и правото при БАН.  Член е на Софийската адвокатска колегия.

Въпросите и отговорите са част от печатното издание Dotbrain – пътеводител на пазара на труда 2019.

Вижте отговор на въпроса за обучение на служители и договори за неустойки при напускане.

Калкулатор за определяне разходите на работодателя. 

Вижте всички въпроси и отговори към адвокат Андрей Александров

 

Интернет портал за печатни технологии.