Въпрос: Има ли право/дискриминация ли е работодателят да обяви стимули за служители, които се ваксинират, не пушат и подобни?
Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ предвижда, че с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за:
1. постигнати резултати от труда – текущо, за година или за друг период;
2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника;
3. участие в печалбата;
4. други.
Снимка на Andres Siimon от Unsplash
Очевидно „отвореният финал“ на разпоредбата („и други“) дава възможност работодателите да въвеждат толкова и такива допълнителни трудови възнаграждения, каквито преценят за целесъобразно.
Действително, в последните години зачестиха опитите на работници и служители да се позовават на нормите от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и да търсят съдействието на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).
Според чл. 14, ал. 1 – 2 ЗЗДискр. работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Правилото се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време. Оттук произтича и рискът КЗД да определи като дискриминационно плащане, обвързано с лични характеристики на определена група работници и служители, а не и с полагания от тях труд.
Специално по отношение на ваксинациите КЗД взе принципно становище в края на октомври 2021 г., в което „обръща внимание на работодателите от сферите, извън посочените в заповедта [на министъра на здравеопазването – бел. моя, А.А.], да не ограничават правото на труд чрез въвеждане на мерки, които не са обективно оправдани и надвишават необходимото за постигане на целта“. Казано с други думи, КЗД даде индикация, че вероятно би третирала като дискриминационни както ограниченията за работниците и служителите, непритежаващи сертификат, така и стимулите за тези, които притежават.
Въпреки казаното си позволявам да изразя личното си мнение, че преценката дали да въведе материални и други стимули за ваксинирани служители (напр. допълнителен ден платен годишен отпуск) е на работодателя и не може да се изземва от регулаторни органи. Същото се отнася и за всеки друг опит за поощряване на поведение, каквото работодателят цени: въздържане от тютюнопушене, спазване на определен дрескод и т.н.
Отговор от Андрей Александров – магистър по Право (2005) и доктор по трудово право и обществено осигуряване (2011) от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Преди да се присъедини към екипа на „Камбуров и съдружници„, Андрей Александров е работил като юрисконсулт в Държавната комисия по сигурността на информацията. Бил е гост-лектор в дирекция „Сигурност“ на Академията на МВР, Института за публична администрация и европейска интеграция и Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. Преподавал е като хоноруван асистент по трудово право в ЮФ на Софийския университет. Заема академична длъжност „доцент“ по трудово право и обществено осигуряване в Института за държава и правото при БАН. Член е на Софийската адвокатска колегия.
Калкулатор за определяне разходите на работодателя.
Вижте всички въпроси и отговори към адвокат Андрей Александров
Интернет портал за печатни технологии.
