Съвет от адвокат: Почасова работа, възможно ли е това?

398
Съвет от адвокат: Почасова работа, възможно ли е това?

ВЪПРОС: Имам много запитвания от кандидати за работа за почасова работа в определени дни в седмицата. Как е регламентирано това в закона?

ОТГОВОР: Трудовото ни законодателство въвежда множество „гъвкави“ форми за разпределение и организация на работното време, така че то да отговаря в максимална степен на интересите и на двете страни по трудовото правоотношение. От формулировката на запитването изглежда, че интерес представляват два специфични механизма: на уговаряне на непълно работно време и на трудов договор за работа през определени дни в месеца. Няма пречка двете форми да се съчетаят, за да се постигне ефектът на „почасова работа в определени дни“.

1. Съгласно чл. 138, ал. 1 КТ страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време: например работа на 2, на 4, на 6 часа и т.н. Специфичното при непълното работно време е, че правата и задълженията по трудовия договор обикновено се намаляват пропорционално спрямо продължителността на пълното работно време. Това правило обаче не е абсолютно и от него се допускат редица изключения. Така например, ако за една длъжност на пълно работно време работодателят е предвидил основно трудово възнаграждение от 1000 лв., не е задължително при работа на 4 часа възнаграждението да е 500 лв. То може да е и по-високо, ако служителят е особено ценен за работодателя, работи ефективно и т.н.

Удачно е тук да се спомене и една специфика относно определянето на размера на платения годишен отпуск при непълно работно време, която често създава обърквания в практиката. В разяснение на МТСП № 29-19 от 14.10.2014 г. се посочва: „Когато е уговорена непълна продължителност на работното време (непълно работно време), размерът на основния платен годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Тъй като за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което е отработено най-малко половината от законоустановеното работно време за деня (чл. 355, ал. 2 КТ), работник или служител, който работи на „половин щат“ има право на основен платен годишен отпуск в пълен размер не по-малко от 20 работни дни.“ Ако непълното работно време е например 2 часа на ден, отпускът се преизчислява в съотношението между пълното и непълното работно време.

 

почасова работа в печатница

 

Не е тайна, че институтът на непълното работно време понякога се използва и за заобикаляне на трудовото законодателство – определяне на фиктивни по-ниски размери на трудовите възнаграждения с цел „спестяване“ на осигуровки, при действително уговорена между страните пълна заетост и по-висок размер на възнаграждението. В опит да противодейства на подобни практики законодателят предвиди, че трудов договор, сключен за част от законоустановеното работно време, се смята за сключен за работа при нормална продължителност на работното време в случаите, когато от контролните органи бъде установено, че работникът или служителят по този договор полага труд извън установеното за него работно време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в случаите, допустими от закона (чл. 138, ал. 4 КТ).

2. Трудовият договор за работа през определени дни от месеца е уреден в чл. 114 КТ и, макар че по-често се сключва като договор за допълнителен труд, това не е задължително. Ако работникът или служителят не е встъпил в друго трудово правоотношение и работи само по договор по чл. 114 КТ, за него той ще се яви основен.

Съществувалите по-рано ограничения в Кодекса на труда договорът по чл. 114 КТ да се сключва само за работа до 5 работни дни (или 40 часа) месечно отпаднаха и към момента няма пречка за използването му и за работа за повече дни през месеца. Това обаче не означава, че договора по чл. 114 КТ може да се сключва за работа през всички работни дни, тъй като фактически това би го приравнило на режима на другите видове трудови договори.

Най-често в текста на договора се фиксират дните (и часовете), в които работникът или служителят ще извършва трудова дейност, както и разпределението на работното време. Може например да се уговори, че лицето ще работи всеки вторник и четвъртък, или всеки първи и трети вторник на месеца (при пълно работно време или напр. на 4 часа) и т.н. Не е изключено и да използва по-гъвкав подход, като се предвиди, че работното време ще се определя по график в началото на всеки месец.

По силата на сега действащото трудово и осигурително законодателство времето на работа по трудов договор по чл. 114 КТ се признава за трудов и осигурителен стаж.

адвокат Андрей Александров Отговор от Андрей Александров – магистър по Право (2005) и доктор по трудово право и обществено осигуряване (2011) от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Преди да се присъедини към екипа на „Камбуров и съдружници„, Андрей Александров е работил като юрисконсулт в Държавната комисия по сигурността на информацията. Бил е гост-лектор в дирекция „Сигурност“ на Академията на МВР, Института за публична администрация и европейска интеграция и Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. Преподавал е като хоноруван асистент по трудово право в ЮФ на Софийския университет. Заема академична длъжност „доцент“ по трудово право и обществено осигуряване в Института за държава и правото при БАН.  Член е на Софийската адвокатска колегия.

Въпросите и отговорите са част от печатното издание Dotbrain – пътеводител на пазара на труда 2019.

Вижте отговор на въпроса за обучение на служители и договори за неустойки при напускане.

Калкулатор за определяне разходите на работодателя. 

Вижте всички въпроси и отговори към адвокат Андрей Александров

Интернет портал за печатни технологии.