Въпрос: Home office – има ли промяна в правилата за трудова злополука?
„Антикризисното“ трудово законодателство (т.е. всички промени, наложени като резултат на пандемията и обявеното извънредно положение, впоследствие – извънредна епидемична обстановка) не засегна уредбата на трудовата злополука в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.
В отношенията между страните по трудовото правоотношение настъпването на трудова злополука води до невъзможност да се полага труд и до ангажиране на имуществената отговорност на работодателя. Тази отговорност е безвиновна и често се определя като „прехвърляне на риска“ от увреждането на работната сила – работодателят дължи обезщетение, независимо от това дали негов орган или друг работник или служител носи вина за настъпилото увреждане. Дори нещо повече – работодателят отговаря и когато трудова злополука е причинена от непреодолима сила (форсмажор) при или по повод изпълнението на възложената работа или каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя.
Снимка на Yasmina H от Unsplash
За осигурителното право трудовата злополука и професионалната болест са осигурени социални рискове, чието настъпване поражда осигурителни права. Те се реализират чрез фондовете на държавното обществено осигуряване. Тези рискове се обозначават като професионални и засягат лица, полагащи зависим труд. За тях те пораждат по-благоприятни осигурителни последици – например обезщетението за временна неработоспособност поради трудова злополука е 90 на сто от осигурителния доход, а при общо заболяване – 80 на сто.
Тези принципни положения бяха валидни и преди появата на коронавирус, валидни са и днес. Разликата е по-скоро в честотата, с която се използва дистанционната работа (работа от разстояние и надомна работа), и свързаните с нея рискове. Скорошни проучвания показват, че на глобално ниво ще се запази тенденцията към увеличаване на дистанционните форми на труд и след пандемията от коронавирус. А това поставя специфични нови предизвикателства пред страните по трудовото правоотношение. Те включват осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в среда, до която работодателят по принцип няма достъп (обикновено – дома на работника или служителя); темата за работодателския контрол над спазването на работното време, уплътняването му със служебни задължения и изобщо трудовата дисциплина при дистанционна работа; отчетността на извънредния труд; отговорността на работодателя за трудова злополука, настъпила в дома на служителя, и т.н. Всички тези въпроси тепърва ще поражда спорове и ще занимават административната и съдебната практика.
В последните месеци се наблюдава практиката работодателите да изискват от дистанционно работещите служители подписване на декларации, че са запознати с правилата за здравословни и безопасни условия на труд и са длъжни да ги спазват в домовете си или изобщо на местата, откъдето полагат дистанционен труд. Трудно може да се предвиди дали подобна декларация би имала значение в един съдебен спор за ангажиране на отговорността на работодателя за вреди от настъпила в дома на служителя трудова злополука. При все това е разумно работодателят да си осигури предварително доказателства, че е положил усилия за предотвратяване на възможни увреждания на здравето и работоспособността на служителите, полагащи дистанционен труд, че е провел инструктажи и обучения за боравенето с предоставено оборудване и т.н.
Отговор от Андрей Александров – магистър по Право (2005) и доктор по трудово право и обществено осигуряване (2011) от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Преди да се присъедини към екипа на „Камбуров и съдружници„, Андрей Александров е работил като юрисконсулт в Държавната комисия по сигурността на информацията. Бил е гост-лектор в дирекция „Сигурност“ на Академията на МВР, Института за публична администрация и европейска интеграция и Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. Преподавал е като хоноруван асистент по трудово право в ЮФ на Софийския университет. Заема академична длъжност „доцент“ по трудово право и обществено осигуряване в Института за държава и правото при БАН. Член е на Софийската адвокатска колегия.
Калкулатор за определяне разходите на работодателя.
Вижте всички въпроси и отговори към адвокат Андрей Александров
Интернет портал за печатни технологии.
