Въпрос: Длъжни ли са работодателите да заплащат PCR или антигенни тестове на служителите, които не желаят да се ваксинират?
Действащото ни законодателство не съдържа изрично общо правило, че разходите за PCR или антигенни тестове на служителите са за сметка на работодателя. В практиката се срещат различни схващания по темата. Някои работодатели са склонни да поемат разходите за тестове на персонала, за да осигурят продължаването на дейността на предприятието. Други отказват да покриват такива разноски, доколкото поставянето на ваксина е въпрос на личен избор на работника или служителя. Според поддръжниците на второто становище, щом служителят отказва да се ваксинира, той трябва да понесе и неблагоприятните имуществени последици от своето решение, т.е. допълнителните разходи.
Снимка: Maskmedicare Shop от Unsplash
Административните органи като че ли избягват да дадат категоричен отговор на въпроса, но – изглежда – по-скоро възприемат тезата, че работодателите трябва да покриват разходите за тестове. В отговор от 02.12.2020 г. на интернет страницата на НАП е посочено, че на основание чл. 16, ал. 6 ЗЗБУТ всички разходи, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са изцяло за сметка на работодателя, който носи отговорност и за осигуряването на тези условия на труд. Също така НАП се позовава на чл. 63в от Закона за здравето, според който при опасност от епидемично разпространение на заразни болести държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица оказват пълно съдействие на органите на държавния здравен контрол. Съгласно чл. 11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго. Тези разходи се признават за данъчни разходи, при условие че са спазени изискванията за документална обоснованост, предвидени в чл. 10 от ЗКПО – документирани са с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Ако казаното дотук е предимно въпрос на тълкуване на относимата правна уредба и е до голяма степен дискусионно, съществува и изрична регламентация за един частен случай на тестване: според § 8 от ПЗР на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (нов – ДВ, бр. 11 от 2021 г.) разходите за медицински изследвания на командированите лица по метода на полимеразната верижна реакция за доказване на COVID-19, които се изискват за влизане на територията на държавата, в която е командировано лицето, са за сметка на ведомството или предприятието, което е командировало лицата, или на ведомството или предприятието, което поема разходите по чл. 4.
Отговор от Андрей Александров – магистър по Право (2005) и доктор по трудово право и обществено осигуряване (2011) от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Преди да се присъедини към екипа на „Камбуров и съдружници„, Андрей Александров е работил като юрисконсулт в Държавната комисия по сигурността на информацията. Бил е гост-лектор в дирекция „Сигурност“ на Академията на МВР, Института за публична администрация и европейска интеграция и Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. Преподавал е като хоноруван асистент по трудово право в ЮФ на Софийския университет. Заема академична длъжност „доцент“ по трудово право и обществено осигуряване в Института за държава и правото при БАН. Член е на Софийската адвокатска колегия.
Калкулатор за определяне разходите на работодателя.
Вижте всички въпроси и отговори към адвокат Андрей Александров
Интернет портал за печатни технологии.
