Съвет от адвокат: Работа от вкъщи, възможно ли е?

ВЪПРОС: Имам служители, които настояват да работят от вкъщи, тъй като работата им го позволява. Как е регламентирано това в закона?

ОТГОВОР: Българското трудово законодателство урежда две сравнително близки правни фигури, свързани с определянето на мястото на работа в дома на служителя – надомната работа (раздел VIIIа, чл. 107б – 107ж КТ) и работата от разстояние (раздел VIIIб, чл. 107з – 107п КТ).

Раздел VIIIа в гл. V на КТ не поставя ограничения към персоналния кръг на работниците и служителите, които могат да работят надомно, но е необходимо те да изработват продукция и/или да предоставят услуги в дома си или в други помещения по техен избор (чл. 107б, ал. 1 КТ). Очевидно, ако работата изисква присъствие на определено място (напр. учител в училище), няма как тя да се изпълнява надомно. Следователно, за да се уговори надомна работа, на първо място трябва да се прецени дали естеството на съответната трудова функция позволява това. Ако отговорът е положителен, няма пречка страните да постигнат съгласие в трудовия договор или допълнително споразумение към него, включително за смесен режим от надомна работа и полагане на труд в предприятието на работодателя.

Следващият раздел VIIIб КТ урежда допълнителните условия за работата от разстояние. Понякога тя се обозначава и като „дистанционна работа“. Разпоредбата на чл. 107з, ал. 1 КТ пояснява, че става дума за форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. И тук са мислими смесени режими на работа, при които част от работата да се извършва от разстояние, а друга – в помещения на работодателя.

Работата от разстояние всъщност отново е надомна работа (според чл. 107и, ал. 1 КТ тя се извършва в дома на работника или служителя или избрано от него друго помещение извън предприятието). Особена е трудовата функция, доколкото е свързана с използването на информационни технологии, предполага програмно (софтуер) осигуряване, интернет свързаност и т.н. (чл. 107и, ал. 3 КТ). Следователно трудов договор за работа от разстояние може да се сключи например с разработчик на софтуер, но не и със сладкар, който да произвежда продукцията в дома си.

Работата от разстояние се уговаря в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването й (чл. 107з, ал. 3 КТ). Работодателят може да предложи на работника или служителя с допълнително споразумение към индивидуалния трудов договор да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Отказът на работника и служителя не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него (ал. 4 от същата разпоредба). Следователно, и при дистанционната работа се изисква съгласие на страните, обективирано в трудовия договор или допълнително споразумение към него. Това, че служителят е изразил желание да работи от дома си, още не означава, че и работодателят ще се съгласи с преминаването към надомна работа или работа от разстояние. Не бива да се забравя, че при тези форми на работа няма как да се упражнява особено интензивен контрол върху спазването и уплътняването на работното време, затова обикновено работодателите са склонни да ги допуснат само за служители, към които проявяват по-голямо доверие.

Андрей Александров – магистър по Право (2005) и доктор по трудово право и обществено осигуряване (2011) от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Преди да се присъедини към екипа на „Камбуров и съдружници„, Андрей Александров е работил като юрисконсулт в Държавната комисия по сигурността на информацията. Бил е гост-лектор в дирекция „Сигурност“ на Академията на МВР, Института за публична администрация и европейска интеграция и Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. Преподавал е като хоноруван асистент по трудово право в ЮФ на Софийския университет. Заема академична длъжност „доцент“ по трудово право и обществено осигуряване в Института за държава и правото при БАН.  Член е на Софийската адвокатска колегия.

Въпросите и отговорите са част от печатното издание Dotbrain – пътеводител на пазара на труда 2019.

Вижте други съвети от Андрей Александров.