ВЪПРОС: Искам назнача студент на работа като стажант за 6-12 месеца. Необходимо ли да е да сключим трудов или граждански договор? Дължа ли заплата и осигуровки?
Отговор от Андрей Александров – магистър по Право (2005) и доктор по трудово право и обществено осигуряване (2011) от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Преди да се присъедини към екипа на „Камбуров и съдружници„, Андрей Александров е работил като юрисконсулт в Държавната комисия по сигурността на информацията. Бил е гост-лектор в дирекция „Сигурност“ на Академията на МВР, Института за публична администрация и европейска интеграция и Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. Преподавал е като хоноруван асистент по трудово право в ЮФ на Софийския университет. Заема академична длъжност „доцент“ по трудово право и обществено осигуряване в Института за държава и правото при БАН. Член е на Софийската адвокатска колегия.
Отговор: В гл. XI от Кодекса на труда („Професионална квалификация“) са уредени различни по правната си природа споразумения. Договорите за придобиване, повишаване на професионалната квалификация и преквалификация съпътстват трудовия договор между страните или се сключват между лица, които се подготвят да встъпят в трудово право отношение. Те не са трудови, а специален вид граждански договори. Договорът с условие за обучение по време на работа и договорът с условие за стажуване са трудови договори, при които присъстват и допълнителни елементи, целящи придобиването и натрупването на професионален опит от работника или служителя.
Трудовият договор с условие за стажуване беше въведен с промените в Кодекса на труда от 2014 г. Стажуването представлява изпълнение на работа под наставничеството на работодателя или на определено от него лице – наставник, с цел усвояване на практически умения по придобита професия или специалност (чл. 233а, ал. 1 КТ). Работодателят може да сключи трудов договор с условие за стажуване с лице на възраст до 29 години, завършило средно или висше училище и без трудов стаж или професионален опит по придобитата от него професия или специалност (чл. 233б, ал. 1 КТ). Времетраенето на този договор не може да бъде по-малко от 6 и повече от 12 месеца.
В случая трябва внимателно да се прецени дали са изпълнени предпоставките за сключване на трудов договор за стажуване по смисъла на Кодекса на труда. Ако не са (в конкретния случай изглежда, че лицето още е студент, т.е. не е завършило висшето си образование), очевидно трудовият договор с условие за стажуване е неприложим. При това положение страните могат да търся други форми за уреждане на отношенията си (напр. чрез срочен трудов договор за определен срок, ако работата може да се определи като временна; сключване на договор за работа през определени дни от месеца и т.н.). Във всички случай, когато се сключи трудов договор, работникът или служителят става осигурено лице за всички осигурени социални рискове по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Ако се сключи граждански договор, осигурителноправните последици по общо правило зависят от размера на договореното възнаграждение. (Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.)
Мислимо е и стажът да е неплатен, ако уговорката на страните е такава. В такъв случай от него няма да произтекат осигурителноправни последици. Тук обаче трябва да се отчита опасността при евентуална проверка от страна на контролните органи по спазване на трудовото законодателство да бъде установен опит за заобикаляне на императивните правила на Кодекса на труда. Казано с други думи, към такава опция следва да се пристъпи, ако стажантът ще наблюдава и придобива впечатления от организацията и процесите на работа в предприятието. Ако той фактически ще полага труд, най-сигурният възможен избор е сключването на трудов договор.
Що се отнася до частта от въпроса относно сключването на договор с учебното заведение, такова изискване няма. То е предвидено при т.нар. „дуално обучение“, което се прилага за ученици в професионални училища и гимназии. Студентите могат да участват в стажове и без посредничеството на висшето учебно заведение, в което се обучават. Разбира се, някои университети търсят споразумения и рамкови договори с работодатели, но този въпрос излиза извън сферата на трудовото право.
Въпросите и отговорите са част от печатното издание Dotbrain – пътеводител на пазара на труда 2019.
Вижте отговор на въпроса за обучение на служители и договори за неустойки при напускане.
Интернет портал за печатни технологии.
