Къде е най-добре да се задават овърпринт и трапинг – в програмите за предпечат или на RIP-а ?

Може да се каже, че има 2 течения. Класическото изовядва тезата, че е добре трапингът и овърпринтът да се задават в програмите за предпечат и то пообектно, там където е нужно. Същественият недостатък на този подход, е че изисква повече време за реализация и познаване на материята в дълбочина. Според втората група е най-добре трапингът и овърпринтът да се задават и реализират от алгоритъмa на растериращия софтуер. Ако изключим възникване на възможни проблеми, породени от чисто субективен фактор, недостатъците на този подход са изключенията (като например трпинг между два застъпващи се обекта съставени от преливки от пантони). Другият съществен недостатък е липсата на контрол върху процеса, от страна на човекът изготвил проекта, a евентуално установяване на възникнали проблеми e чак в процеса на печат.